Гр. София съхранява най-много преписи на Паисиевата „История славянобългарска“ – най-много са в Националната библиотека „Свв. Кирил и Методий“, но преписи се пазят също и в Научнив архив на БАН, в Църковно-историческия и архивен институт на Българската патриаршия, в Националния исторически музей. В София са направени и първите издания на Историята, вкл. най-авторитетните на Йордан Иванов от 1914 г., по-сетне на Божидар Райков, както и преводът на Петър Динеков. Днес вече Историята има и ново научно издание от 2012, юбилейната година (250 години от написването й), което съдържа освен фототипия и препис от най-стария ръкопис, автографа на о. Паисий, пазен в Зографския манастир, така също и разночетения от други шест преписа, които се смята, че отразяват най-добре донесеният и разпространяван в българските земи текст. В това издание има и нов превод на съвременен книжовен език на Паисиевия текст от Димитър Пеев, снабден с множество бележки и уводна студия за ролята и идеите на Паисиевия текст от о. Атанасий от Зографската света обител. Тази книга от 2012 г. (Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Текста подготвиха за печат Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод Д. Пеев. Славянобългарска Зографска обител, Света гора, Атон) има вече пет издания – дело на Зографския манастир.

Слово на о. Паисий стига до българите чрез преписване, т.е. чрез преписи на ръка. Как обаче тези преписи са стигнали до София и другите книгохранилища, в които се намират днес, къде са създадени, кой и къде ги е чел, къде са странствали? Известното за тези преписи най-лесно може да се покаже чрез новите технологии: чрез интерактивна карта на преписите. Тя дава а) местата на съхранение на ръкописите – най-много в София, но също и в Банско, Велико Търново, Калофер, Стара Загора, извън България – в Света Гора (Зографски манастир и Хилендарски манастир), Белград, Букурещ, Калъмбъс (Охайо), Москва; б) места, в които се знае, че са създадени ръкописите – Света Гора, Велико Търново, Габрово, Елена, Котел, с. Мокреш, Пазарджик, Пирдоп, с. Пчелище, Русе, Свищов, Рилски манастир, Самоков, Чирпан, Бесарабия ... ; в) места, където са били за известно време. Надяваме се, че наличието на тази електронна карта ще зарази читателите да потърсят още сведения къде са пребивавали преписите и да изпратят какво те знаят за тези места и за хората, които са ги чели и пазели.

Проектът цели да представи преписите на „История славянобългарска“ от гледна точка на техния произход, разпространение и съхранение – не по традиционния каталожен начин, а чрез електронен продукт, който да визуализира движението на преписите и да събере на едно място бележките на книжовниците и по-късни приписки, хвърлящи светлина върху „битуването“ на текста, както и да събере най-нова библиография, статии и книги, изслезли след 1982 г., докогато стига основополагащият за паисиеведите библиографски труд на Илия Тодоров, издаден посмъртно през 2003г. (Илия Тодоров. Паисий Хилендарски. Анотиран библиографски указател. София, 2003)

Досега са известни около 70 преписа на „История славянобългарска“, като в тази бройка се включват и преработките й. Някои от тези ръкописи са налични, а за други се знае само по писмени данни, че са съществували. По проект „Четвърт хилядоление „История славянобългарска“, ръководен от проф. Даринка Караджова и вдъхновен и консултиран от проф. Драгова, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, МОН (2007-2012), учени от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ направиха нов списък на наличните преписи, като обновиха и информацията за сигнатурите и други особености на ръкописите и събраха в една банка копия на преписите за работа с тях. Последен такъв каталог/списък на всички преписи прави Маньо Стоянов през 1962 г. по повод 200-годишнината от създаването на „История славянобългарска“. Такива списъци на преписите са правили и Б. Ангелов и П. Динеков. Подробни описания на пазените ръкописи в Националната библиотека „Свв. Кирил и Методий“ в София излиза през 2008 г. (250 години История славянобългарска от Паисий Хилендарски /Каталог на изложба/. Ред. кол.: Б. Христова – отг. ред., Ел. Мусакова, Е. Узунова, Б. Минчева, Р. Тодорова. София, 2008). Подробна библиография събира Илия Тодоров, както бе споменато, и той изработва основополагащ методологически инструментариум за критическо издание на Историята и за разделяне на преписите по текст-фамилии. През периода 2011-2015 година се появиха нови публикации, хвърлящи светлина върху разпространението и езика на преписите на Историята, върху тяхното съдържание и създатели, бяха направени нови издания, бе създаден в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ сайт „Паисиада“ и лектория върху преписите. Решихме, че би било полезно за българската наука, а и за българското общество, за учители, ученици, краеведи, родолюбци, да се представи новата информация в електронен продукт, в който акцентът да е, от една страна, върху пътищата на преписите, а от друга, той да е който достъпен за всички, които четат на български и които биха искали да добавят информация, снимки, спомени, семейни архиви, данни за книги, хора, места, свързани с начините на разпространение на Паисиевото слово. Тази информация ще обогати представата ни за местата, където са били преписите, за нуждите и мислите на хората, които са преписвали, чели и пазили „История славянобългарска“.

Настоящата електронна географска карта показва пътищата на преписите (ако има такива), според известното за тях. Отбелязани всички места, в които се знае, че са били преписи на Историята: създаване, престой, съхранение. Картите са съпроводени и с кратка информация за всеки ръкопис (време и място на създаване и съхранение, преписвач, кратки кодикологични и палеографски бележки, но също така и с кратък коментар за текстови особености и за това, на кое текстоложко семейство принадлежи преписът – така може да се види кои текстологични версии са получили най-широко разпространение и доколко Паисиевият текст е бил променян и обогатяван), която няма претенцията да е изчерпателно негово описание.

Виртуалната карта на преписите е достъпна от всяко място на света, съдържа двуезична информация и е технологично обезпечена с водещи методи в предствяне на културно наследство и географска информация, отворени данни, които ще могат лесно бъдат свързвани с други сведения, отнасящи се до районите, селищата, манастирите или библиотеките, в които са се намирали или се намират преписите. На ползвателите на електронния продукт се дава възможност да качват снимки и кратка информация за селищата, в които се знае, че е бил даден препис.

В дългосрочен план на сайта ще има и нови научни публикации. На този етап са сложени такива, за които има разрешение за електронен достъп или са посочени линкове към съществуващи електронни публикации.

Кратката информация за преписите, данни за местата на пребиваването им са дело на български учени от Великотърновския, Пловдивския, Софийския и Югозападния университет, от Кирило-Методиевския научен център, от университетски центрове в Рим и Берлин, учени, които са изследвали и публикували в традиционен вид изследвания върху особености на отделни преписи и компилации. И така над сведенията за преписите се трудиха: д-р Андрей Бобев, д-р Антоанета Джельова, д-р Атанаска Тошева, проф. Даринка Караджова, д-р Димитър Пеев, проф. Лилия Илиева, доц. Лъчезар Перчеклийски, д-р Любка Ненова, проф. Маргарет Димитрова, д-р Мариана Куршумова, доц. Мила Кръстева, доц. Ния Радева, доц. Петко Петков. Публикуваната информация може да се обогати чрез участието на повече хора, които имат сведения за съдбата на преписите – такава възможност дава настоящият сайт.

На сайта са качени и по една снимка от повечето преписи, за което дължим благодарност на институциите, които любезно ни ги предоставиха, като Славянобългарска Зографска обител на Атон, Старозагорския регионален музей, Хилендарската изследователска библиотека в Университета на щата Охайо (САЩ); на онези, които любезно дадоха съгласието си да бъдат публикувани снимки, направени в рамките на проекта „Четвърт хилядолетие „История славянобългарска“, като Националната библиотека „Свв. Кирил и Методий“ в София (най-големия хранител на преписи на „История славянобългарска“), Националния исторически музей в София, Църковно-историческия и архивен институт на Българската патриаршия (София), или на онези, от които бяха закупени, като Научния архив на БАН (София). За радост някои от ръкописите вече са цялостно дигитализирани и се намират на свободен достъп на сайта на Националната библиотека „Свв. Кирил и Методий“ в София.

За идеите и вдъхновението да работим по преписите на Паисиевата „История славянобългарска“ сме признателни на проф. Надежда Драгова, проф. Иван Добрев, доц. Елена Коцева.